Рецепта за точени кори

Приготвянето на домашни кори наистина отнема малко повече време, но чудесният им вкус го оправдават. Освен това не е и толкова трудно, изисква се желание, инат и търпение.

От посочените продукти замесваме меко тесто, брашно може да поеме и повече. Аз съм дала ориентировъчно 500 г. След приготвяне на тестото го разделяме на 3 или повече топки, които завиваме в свежо фолио за да се отпусне или *почине* тестото около 30 минути. Прави го по-меко и улеснява процеса на точене.

След посоченото време вземаме едната топка и поставяме върху набрашнена повърхност, при мен в случая нишесте. Нишестето помага кората да се пързаля, по тоя начин точеше и моята баба, и корите винаги бяха като цигарена хартия. Използваме винаги тънка точилка, която помага за разточването, докато дебелите са за по-плътни теста (напр. тарта).
Точим във вид на кръг, поръсвайки с нишесте винаги, за да не залепне и се скъса, завъртаме кората, като внимаваме да се запази формата кръг. След постигане на желаната дебелина навиваме върху точилката, отново във вътрешната част трябва да присъства нишестето, за да не залепне и по тоя начин, пренасяме върху тавата, като листа трябва да е по-голям от тавата, за да покрие и стените и да се запечата и плънката вътре. Аз, вътрешна кора слагам единствено, когато плънката е по-течна, за да попие част от излишната течност, те са и по-кашкави, докато горните и долните са хрупкави, благодарение на оцета и газираната вода.
Отгоре по същия начин покриваме с останалата кора и запечатваме с излишъка от долната кора.

Тези кори ги използвам както за солени (баница със спанак, баница със сирене), така и за сладки (ябълков, тиквен пай) вариации. Като при сладките разточвам на тънък чаршаф поръсвам с олио и плънката и навивам във вид на руло и навита във вид на охлюв прехвърлям в намазнена тава. Успех на всички, които ще пробват!

[Изпробвал рецептата]

[Изпробвана]

[Автор на рецептата]

[Изпробвал рецептата]

[Изпробвана]

[Автор на рецептата]

[Автор на рецептата]

[Автор на рецептата]

[Автор на рецептата]

[Автор на рецептата]

[Автор на рецептата]

В подходящ съд (купа) се смесват топлата вода, щипката сол, олиото и оцета. Разбъркват се за кратко и към тях се добавя от брашното. Когато сместа се сгъсти достатъчно, за да се меси, се прехвърля върху наръсен с брашно домакински плот. Замесва се меко тесто, което не лепи.

Тестото се разделя на 16 равни части. Маргарина на 8 части — може да го разделите с нож или мислено. Всеки 2 парчета от тестото се се слепват с 1 парче (или 1/8) от маргарина по следният начин: Всяко парче тесто се оформя на плоска питка, като се притиска между длани. В средата на едната от двете питки се намазва маргарина, без да се разнася до краищата. Покрива се с втората питка. Притискат се една към друга така, че да се залепят. Важно е краищата на двете питки да се залепят добре и да запечатат мазнината в средата, за да не излиза навън при разточването. Така оформени, питки се нареждат върху наръсена с брашно повърхност (малък поднос или каквото друго ще ви е удобно). Повърхността им се пръсва с брашно и се покриват с чиста памучна кърпа. Оставят се да почиват 30 минути.

Подгответе си тавата в която ще редите тиквеника. Намажете я с олиото и я наръсете с брашно, след това може да започнете да разточвате корите. Всеки път се взима по едно от парчетата тесто, останалите остават завити, за да не засъхват. Точат се тънки кори с диаметър. Работния плот се наръсва с брашно и тестото се разточва леко с точилката до където е възможно. Когато започне да ви се струва, че не може повече да се разточи, наръсете го обилно с брашно и го завийте около точилката. Гледайте и работният плот да е наръсен с брашно. Движението което се прави с точилката и пръстите на ръцете е следното: Без да натискате силно поставете върховете на пръстите си по средата на тестото. Точилката се плъзга леко напред-назад, като същевременно с галещо движение пръстите на ръцете се придвижват към двата края на точилката. Ще видите, че тестото без проблем се разтяга. Няма нищо сложно и не е никак трудно. Единственото условие е да ръсите тестото и плота с брашно, за да не се залепи и разкъса. Движението което описах по-горе се повтаря 2-3 пъти, след което тестото се развива върху работният плот. Наръсва се отново с брашно, което се разнася равномерно по повърхността му с дланта на едната ръка. Завива се на ново около точилката, но от срещуположната страна. Това се повтаря от четирите страни на тестото или докато се разточи на лист с нужният размер.

Разточената кора се наръсва с олио (не се маже, ръси се), след това се наръсва с 1 равна с.л. от смесените захар, галета и канела. Най-отгоре се разпределя тиквата – 100 г за всяка кора. Нави се на руло. По същия начин (едно по едно) се оформят и останалите парчета тесто.

Първото руло се завива на охлюв и се слага в центъра на тавата, останалите рула се увиват около него. Ако остане мазнина се наръсва върху тиквеника, ако не ви е останала, наръсете го с малко допълнително олио. Пече се на средна скара с включен горен и долен реотан в предварително затоплена на 180С фурна.

Печенето продължава около 60 минути. или докато тиквеника придобие приятен златист загар. Навдигнете леко едно парче и вижте дали и долната страна е зачервена. Ако не е, оставете тиквеника във фурната (само на долен реотан), докато и долната страна се зачерви.

Когато се извади от фурната се напръсква с вода и се покрива с домакинска кърпа да се задуши. След като изстине се наръсва с пудра захар.